Как да запазим спокойствие когато сме под напрежение

Дата: 01 Окт 2015

Повечето от нас са изпитвали този ужасен момент да разберат, че са допуснали сериозна грешка. Може да не сме обърнали внимание на финансова прогноза или да сме забравили да запазим място за важна среща, насрочена за следващия ден. Причините са различни за всеки, но в определен момент ни е заливала вълна от ужас и паника.

Грешките и напрежението са неизбежни, тайната да преминем през тях е да останем спокойни.
Ново изследване на Harvard Business School показва, че повечето от нас се опитват да запазят самообладание по погрешен начин. Хора, които приемат кризите като предизвикателство се справят много по-добре от онези, които се опитват да се насилват да останат спокойни.

„Интуицията може да подсказва на хората, че най-добре ще се справят с безпокойството си, като се опитат да останат спокойни, но това може да е много трудно и неефективно“- казва Алисън Брукс в свое изследване. „Когато хората са нервни и се опитат да се успокояват, те мислят за всички неща, които могат да се объркат. Когато са развълнувани, обратно - мислят за нещата които могат да се оправят.“

Да запазим самообладание, да сме събрани и фокусирани под напрежение е въпрос на мислене. Онези, които успешно се справят с кризисни ситуации са способни да канализират емоциите си така, че да изработват поведението, което искат. С други думи - превръщат безпокойството си в енергия и вълнение.

Това не може да стане ако не включим логика. Да, допускането на голяма грешка е срамно. Може да ни се скара шефът и после да се отрази на оценката от представянето ни на работното място, но е малко вероятно да загубим работата си, дома си, колата си или всякакви други катастрофални мисли, каквито е захранила нервността и ни пречи да се фокусираме.

Ако се опитваме да видим нещата в перспектива – трябва да си зададем следните два прости въпроса:
Кое е най- лошото, което може да се случи в резултат на грешката?
Ще има ли значение след пет години?

Отговорите трябва да сложат край на негативното мислене. Вероятно ще осъзнаем, че се паникьосваме заради опасението от публично посрамване. Щом преодолеем това ще можем да подобрим самочувствието си и да направим нещата по-добре от преди.

За да си помогнем – трябва да мислим за ситуации, които са били по- лоши от тази, в която сме изпаднали. Вероятно хора от вашата фирма, които в миналото са допускали сериозни грешки, все още работят там и се справят съвсем добре. А грандиозните грешки обикновено нямат дълготраен ефект върху добрите служители. Напомняйте си : Една грешка не може да ме провали.

След това е необходимо да разберем, че хората са много по-малко фокусирани върху нас отколкото ние си мислим. Лесно е да се видим в центъра на водовъртежа. Ние сме засрамените и се тревожим дали ще запазим работата си. Колкото по-осъждани от другите се чувстваме, толкова повече се засилва безпокойството ни. Но шефът ни и всички останали ще отделят много малко време да се занимават с нас и ще се концентрират да оправят ситуацията, нещо за което и ние трябва най-вече да се тревожим. Добре е да проумеем, че никой няма да има време да мисли за нас, поне докато нещата не се уталожат, а когато това стане - ние ще сме участвали в разрешаването на проблема.

Как да подобрим логиката си. Нищо не помага поддържането на правилно мислене по време на криза както логическото мислене. Когато ни налегне паника е време да си зададем фактически важните въпоси - Какво точно се случи? Какви са евентуалните последици? Има ли време да се предотвратят последствията. Ако е така- как точно!? Кой трябва да е ангажиран с това. Ако е твърде късно за предотвратяване на негативите - какво може да се направи за смекчаване на последствията? Не оставяйте съзнанието си да избяга зад смешни самообвинения.

Накрая - да пристъпим към действие. Веднага щом сме осъзнали фактите и не сме отвърнали глава, е време да се заемем със ситуацията. Старанието за поставяне на всичко под контрол само ще подсили чувството за заплаха, а насочването на енергията ни към подобряване на нещата може да е както вдъхновяващо, така и разсейващо нервността ни. Тръпката да възродим всичко от пепелта, сериозно ще подобри представянето ни.

Да бъдем човечни, да не се съдим твърде строго. Никой не е идеален. Дори и най- успешните хора допускат сериозни грешки. Първата компания на Хенри Форд се е провалила само след 180 месеца. Опра Уинфри е смятана за „неподходяща за телевизията“. А Уолт Дисни е бил уволнен в ранните си години заради липса на креативност. Самоизтезаването може и да е изкушаващо, но така никога няма да постигнем нищо и със сигурност няма да ни направи по-спокойни. Вместо това да се фокусираме в бъдещето и върху нещата, които бихме могли да променим.

Да обобщим: Никой не обича да греши. Но независимо колко сериозна е грешката - поддаването на паниката няма да ни помогне. Негативното мислене подкопава способността ни да вземаме правилни решения. Да използваме горепосочените стратегии, за да запазим самообладание и да оценим ситуацията, да съставим план, да действаме логично и започнем да правим правилните неща, за да продължим напред ефективно.

linkedin.com